Вилнюс

Столицата Вилнюс е живописен град, разположен на бреговете на реките Нерис и Вилня, а архитектурата в старата част е една от най-изящните в източна Европа. Градът е бил разрушаван многократно от пожари, бомбардировки и чужда окупация, но и днес е запазил уникалния си характер с великолепна архитектура и огромни крепости, които шепнат за средновековната смелост. През 2009 г. Вилнюс е Европейска столица на културата. Старият град има съблазнителна смесица на архитектура - от готическа до нео-класическа. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за Световно наследство през 1994 г. Местните жители казват, че Вилнюс има един от най-големите асортименти от барокови сгради в света. Всъщност през 14-16 в. Вилнюс е бил сред най-големите градове в Източна и Централна Европа. Над 1200 сгради образуват величествен музей на открито. Хълмистият релеф на района e превърнал Вилнюс в лабиринт от павирани улички във всички посоки, и дори къщите са съобразени с извивките на уличките. В лабиринтът ще се натъкнете на просторни барокови площади, величествени готически църкви и манастири, както и многобройни магазинчета за сувенири и занаятчийници.
Площадът пред Кметството играе централна роля в живота на града както в миналото така и днес – тук се провеждат много обществени събития, организират са пазари и са извършвани екзекуции. Днешната сграда на Кметството е построена в край на 18 в, от прочутия архитект Laurynas Stuoka – Gucevičius. Скоро след построяването сградата е била използвана за театър, по-късно Градски музей на изкуствата и едва през 1998 г. отново функционира като Кметство.
Катедралата на Вилнюс е една от най-известните сгради в града. Класическата сграда е разположена в подножието на хълма Гедиминас. Първата църква е построена е през 1387 г. на мястото на светилището на бог Перкунас (бог на гръмотевиците). Тя е заменена от новата сграда през 1801 г. След установяването на съветската власт през 1940 г. Катедралата е превърната в Художествена галерия. През 80-те години тя отново започва да функционира като храм. Самостоятелната камбанария до Катедралата, всъщност е била построена на части. Най-долната част датира от 14 век и е била част от укрепленията на града. Втората и третата част били добавени през 16 век, и накрая, през 17 век, била построена най-горната част, заедно с часовника. На източния край на площада се издига паметник на основателя на града, Великия Дук Гедиминас. Паметникът е поставен тук през 1996 година.
Крепостта Гедиминас, кацнала на върха също е любим символ на Вилнюс. Построена е в началото на 13 век от основателя на града дук Гедиминас. Според легендата на дука се присънил железен вълк върху хълма и това било изтълкувано като предзнаменование, че именно на това място трябва да се построи замък. От 1960 г. в замъка се помещава Националния исторически музей. До върха на хълма можете да се изкачите пеша или да се качите със зъбчата железница.
Руската православна църква „Св. Парашкева” е построена върху старо езическо светилище, но през Средновековието първоначалната постройка се била превърнала в гостилница и бордей. През ранния 18 век цар Петър Първи посещава града и нарежда на мястото на старата сграда да се построи внушителната постройка в нео-византийски стил, която и в момента се издига пред очите ни.
Ансамбълът от катедралите „Св Ана” и „Св. Бернадин” e една интересна и уникална комбинация. „Св. Бернадин” е една от най - голeмите готически сгради в цяла Литва. „Св Ана”пък е сред най-красивите сгради в града. Построена е през 16 век и по фасадата й са използвани 33 различни вида декоративни плочки. Очевидно защо, когато Наполеон я вижда, пожелава да си я отнесе със себе си във Франция, но накрая се задоволява само да изтръгне дървените олтари. За съжаление по-късно ги използва като дърва за горене по време на зимното му отстъпление от Русия.
Портите на Зората, датиращи от 16 век са единствената оцеляла до наши дни порта от някогашната градска крепостна стена. Вътре има параклис, в който се пази икона на Дева Мария от 17 век, за която се твърди че има лековита сила.
На площад Lukiškių е сградата на Музеят на жертвите на геноцида. Навремето в нея се е помещавала щабквартирата на КГБ. Туристите могат да посетят килиите, залите за мъчения и дори камерата за екзекуции. Една камара от камъни се намира точно до сградата. Те биват носени от цяла Литва като символ на всепростиралата се вреда от стария режим.