Делхи е разположен в средата на Индо-Гангската низина на 259 метра надморска височина. Индийската столица обединява два града Стария и Новия Делхи с население над 10 млн души и площ от 1 500 кв. км. Той е вторият по големина град в Индия след агломерацията на Бомбай (13 млн. души). На запад Делхи граничи със щат Харяна, а на изток с Утар Прадеш.
По-голямата част от града лежи на западния бряг на р. Джамна, която е десен приток на Ганг, а на източния бряг са разположени няколко селища и предградието Шахдара. Района около реката, наричан Кхадар е с по-ниска надморска височина и там наводненията са често срещано явление. На юг, запад и северозапад от града релефът е хълмист и нископланински – това са най-крайните разклонения на планинската верига Аравали.
Лятото в Делхи е горещо и влажно със средни температури от 25оС до 46оС, а зимата е хладна – от 2оС до 5оС. Най-подходящото време за посещение са месеците от февруари до април и от август до ноември. През пролетта дърветата се покриват с цветове и придават на Делхи неповторим облик. Максималните температури през март и април достигат 31оС и 36оС, а минималните са 14оС и 20оС. Валежите са незначителни. Влажността на въздуха сутрин през същите месеци е 71% и 55%, а следобед съответно 30% и 21%.
В историята на Делхи са преплетени много древни митове и реални събития, той е бил столица на могъщи империи и на малки султанства, ставал е свидетел на техния разцвет и упадък. Делхи бил столица на седем империи и за хилядолетната му история свидетелстват откритите десетки хиляди археологически паметници. Съвременният Делхи е наследник на седем града, които са съществували преди него по различно време и чиито останки могат да се видят и днес.
Стратегическото положение на града между хълмовете на Аравали и река Джамна привличат вниманието на почти всеки владетел или завоевател в тази част от страната. Най-старите данни за съществуването на селище на това място ни дава индуисткия епос Махабхарата. През 1450 г. пр. Хр. край бреговете на река Джамна династията на Пандавите основава своята столица - град Индрапрашта. Най-старите археологически паметници, които са открити в района на Делхи са от периода на Маурите – 300 г. пр. Хр. Днес в Делхи са запазени две гравирани скални колони от времето на Ашока (273-236 г. пр. Хр.) и една метална от времето на Гуптите (400-600 г. сл. Хр.).
За основател на индийската столица се счита раджпутският цар Анангпал, който през 736г. построил град, наречен Дхилики, по-късно преименуван на Делхи.
По време на мюсюлманското управление в Индия градът неколкократно се разширявал и променял облика си. Първият султан на Делхи Кутуб ад-Дин Айбек започнал строежа на Qutub Minar, през 1303 г. един от най-великите владетели на Делхийският султанат Ала ад-Дин Хилджи построил Сири - вторият средновековен град на Делхи. Следващите три града на Делхи – Туглакабад, Джаханпанах и Фирузабад били построени от династията на Туглаките (1320-1414 г.). Purana Quila e шестият град, построен от моголския император Хумаюн през 1533-1534 г.
В средата на ХVІІ век моголският император Шах Джахан построява град Шахджаханабад – седмият град на Делхи, наричан още Старият град или Старият Делхи. От този период са Red Fort и Jama Masjid.
Съвременният град на Делхи – Новия Делхи е издигнат през 1931 г. след решението на британците да преместят столицата на империята от Калкута.
Днес Новият град е столицата на Индийската република.
Забележителностите на Стария Делхи
- Червеният форт (Lal Qila) е построен през 1638 г. от Шах Джахан, който имал амбицията да построи дворец, символ на величието и мощта на Моголската империя. Стените на форта са изградени от червен пясъчник и са дълги почти 3 км., а височината им варира от 18 до 30 м. Тъй като първоначално дворецът се е намирал на брега на р. Джамна от външната страна на стените са били изкопани ровове, пълни с вода и дълбоки до 9 метра. Днес леглото на реката е променено и тя тече на разстояние около 1 км от крепостта, а рововете са пресушени.
Фортът има два входа, наречени Лахорската врата, обърната по посока на Пакистанския град Лахор, и Делхийската врата. Лахорската врата е символ на независимостта на страната и тук всяка година на 15 август индийският министър-председател се обръща към нацията.
От вътрешната страна на главната врата се намира базар за сувенири, известен в епохата на моголите с името Мина Базар, който бил посещаван всеки четвъртък само от жени. Първите помещения, в които попада посетителят са Naubat Khana (Зала за посрещане) и Naqqar Khana (Стаята на барабаните), където музикантите тържествено посрещали царските особи. Над Naubat Khana е разположен музей на оръжията с богата колекция от саби, мечове, пушки и други експонати, свързани с военното дело. На каменна платформа с дължина 24 м се намира Dewan-i-Am (Залата за аудиенции). В миналото стените й били украсени със сребърни пана и скъпоценни камъни (откраднати от англичаните през 1857 г.) и около нея се издигали позлатени стени, които я отделяли от градините наречени “Махатаб-багх” или “Даряващи живот”. В Dewan-i-Am всяка сутрин се провеждали дворцовите заседания – дарбар, които започвали с тържествено шествие на богато украсени конници и слонове. В Dewan-i-Khas (Залата за частни аудиенции) се е намирал трона на пауните, откраднат през 1739 г. от персийския шах Надир. Тронът представлявал истинско безценно произведение на ювелирното изкуство, той бил украсен със злато и множество скъпоценни камъни, включително 100-каратов рубин с вградена в него 50-каратова перла и 90-каратовия световноизвестен диамант “Кохинор”. Северно от Dewan-i-Khas се намират три свързани помежду си мраморни павилиона Тасбикхана (Зала на съвършената молитва), Кхвабгах (спалнята) и Байтхак (Стаята за гости). Молитвената зала и спалнята са разделени от резбована дървена решетка с изображения на везните на правосъдието, звезда и полумесец. Зад решетката стоял придворният разказвач на приказки и всяка вечер приспивал султана със своите завладяващи истории.
Интересни за посещение са още Rang Mahal (Цветният дворец), Hammam (Царската баня), кулите Самман Бурдж и Шах Бурдж, Khas Mahal (Императорският дворец), Moti Masjid (Перлената джамия) и др.
- Джамията Jama Masjid е последното екстравагантно архитектурно творение на Шах Джахан, завършено през 1658 г. Тя е една от най-големите мюсюлмански храмове в Индия, има 3 главни входа, 4 кули и две 40-метрови минарета. Намира се на 500 м западно от *Червения форт и е изградена върху Bho Jhala – един от хълмовете, край които била построена старата моголска столица Шахджаханабад. За построяването и облицоването на джамията с бял мрамор и червен пясъчник са работели 6 000 мъже в продължение на 6 години. Три широки стълбища от север, юг и изток водят до вътрешността на храма, който побира повече от 25 000 богомолци. Покривът на Jama Masjid се състои от три купола с редуващи се ивици от бял и черен мрамор, чиито връхни части са покрити със злато. Близо до северния вход на джамията се съхраняват реликви на пророка Мохамед – Коранът, написан на еленова кожа, кичур от косата му, сандалите му и отпечатък от стъпалата му.
- Raj Ghad едно от най-свещените места на индийците, разположено край р. Джамна. Там през 1948 г. е бил кремиран “бащата на нацията” Махатма Ганди. Върху паметната плоча от черен мрамор са изсечени последните думи на Ганди “Hey Ram” (О, Боже!). Наблизо е разположен мемориален музей посветен на живота и дейността му, който се състои от картинна галерия, библиотека и открита амфитеатрална сцена. В музея се съхраняват лични вещи на Ганди, включително и дрехата, която е носел в деня на убийството си.
На един километър северно от Raj Ghad се намира Shanti Vana (Гора на мира), където на 28 май 1967 г. е кремиран първия министър-председател на Индия Джавахарлал Неру. Днес мястото е оформено като красив парк с дървета, посадени от редица известни личности като Елизабет ІІ, Айзенхауер, Хо Ши Мин и др.
Забележителностите на Новия Делхи
- Гробницата на Хумаюн е построена през 1565 г., девет години след смъртта му от съпругата му Хаджи Бегам. Хумаюн е вторият моголски император управлявал от 1530 до 1556 г. Гробницата е проектирана от персийския архитект Мирза Гхияс и с нея се поставя началото на моголския архитектурен стил в Индия. Светло-розовата двуетажна гробница е изградена в центъра на красива градина, върху 7 метрова платформа, висока е 43 метра и е увенчана с купол от бял мрамор. В нея са погребани редица моголски иператори и техните съпруги.
- Храмът на бахайците е изграден под формата на огромен лотосов цвят и затова често е наричан Лотосовия храм. Той е завършен през 1986 г. след 10-годишна работа на канадския архитект от ирански произход Fariborz Sahba. За красивата сграда са използвани мрамор, доломит, пясъчник и бетон. Лотосовият цвят се състои от три реда венчелистчета, като горните два реда са извити навътре и ограждат купола, а най-долният ред листенца са извити навън и образуват козирки над всеки от деветте главни входа. Около храма са разположени 9 басейна, наподобяващи зелените листа на лотоса.
За индийците лотосът е национален символ, той олицетворява чистотата и мира и представлява манифестация на божественото начало. Бахайската религия е основана от Bahá'u'lláh (1817-1892) и нейната основна идея е обединяването на човечеството и премахване на религиозното, расовото и националното разделение.
